Манията за съвършенство

Излизам от банята и докато се мацам с балсам по цялото тяло, си мисля за жените и за вечния им стремеж към съвършенство. Спомних си как се шегувах с една приятелка, която беше направила цялата си спалня в огледала и първата й работа, когато се събуди сутрин, беше да премери със сантиметър в ръка обиколките на някои части от тялото си. И ако имаше някаква промяна в отрицателна насока, направо изпадаше в паника. Тренираше по няколко часа на ден, пропускаше храненията си и наистина евала, защото изглеждаше перфектно въпреки всичко.
Манията за съвършенство е присъща на жените, особено що се отнася за външния им вид. Или както често обичам да се шегувам, ако жените се бореха с недостатъците си така, както се борят за външния си вид, щяха да са поне 70% по-добри от боговете. Жените са така устроени, че вечно намират недостатъци в себе си и търсят начини да ги премахнат. А когато стане въпрос за външния вид, се борят със зъби и нокти да са перфектни. Също така жените са тези, които първи се нахвърлят срещу онези, които не отговарят на техния модел за съвършенство. Един от най-големите проблеми, касаещи добрия външен вид, са килограмите. И това се е превърнало във въпрос на живот и смърт за повечето от жените. Независимо от непрекъснато променящата се мода, всяка една жена с течение на времето си създава свое собствено виждане за това, как трябва да изглежда в огледалото. С други думи - идеалното тегло е много относително понятие за всяка една жена. Да вземем например мен. Откакто се помня, единственото, което искам, когато се погледна в огледалото е там да видя едно слабо момиче с добре оформено и стегнато тяло и никога не съм имала проблеми да намеря това отражение отсреща. Не толкова поради факта, че не съм лакомничка и не ме изкушават сладките неща, а по-скоро поради добрата ми структура, метаболизма ми, природните ми дадености и начина ми на живот. Приятелката ми, за която споменах в началото е също такова момиче, но не и според нея. И ако според мен тя си беше супер, то един килограм в повече беше фатален за доброто й психическо състояние и за доброто и настроение. От друга страна обаче, предпочитанията ми в стила на обличане - богата гама от тесни блузки, които оставят корема, кръста и гърба ми на ласките на вятъра, микроскопични поли, тесни клинове, или с две думи все неща, за които не е необходим много плат, за да бъдат ушити - изискват, поне според моите критерии за съвършенство и естетика да имаш добра фигура. Всичко друго като вариант е просто неприемливо и компромис. Но да се върна отново към моята приятелка, която с риск да бъде наречена от вас “ограничена” прекарва часове наред пред огледалото, изследвайки тялото си и търсейки дали след като току що е облякла нещо, което й стои перфектно, няма да открие по тялото си някоя издайническа мъничка издутинка, която да развали доброто впечатление от външния й вид и да я извади от релси. За да разберете по-добре какво имам в предвид, ще ви опиша следната картинка. Ако например трябва да облече нещо секси, мини и много изрязано, тя е в състояние да не се храни цял ден. За нея щастието се състои в това да има плосък корем и мечтата й е изобретяването на такава храна, която след консумация да не издува издайнически корема й. И ако картинката, която ви описах ви се струва позната, то вероятно и вие се числите към тези жени, при които фантазията обръща току що изядените спагети във мастни образувания, лепящи се на секси фигурата ви и това води до съответните фатални последици за самочувствието ви. Наред с тези жени обаче, има и друга група жени, които са безразлични към външния си вид и не се съобразяват с това, какво обличат според килограмите си... и въобще - как изглеждат. Предполагам всяка е виждала такива жени - стегнали преливащите си “издутинки” в безбожно тесни дрехи и излагащи на показ целулита изпод късите си поли, от която гледка свят да ти се извие. И изобщо всичко, което е трябвало да прикрият, те са изложили на показ без изобщо да им пука. Когато видя такава жена, първата ми реакция е да смушкам в ребрата намиращата се до мен приятелка и да й кажа “ Тази жена изобщо погледнала ли се е в огледалото преди да излезе?!”
Когато обаче тази първосигнална реакция отмине ми идва на ум следната мисъл “Дали пък не съм се превърнала бавно и славно в една расистка на външния вид?” Може би греша и всеки един човек има право да живее според собствените си разбирания за килограми и стил. Може пък аз и подобните на мен жени да надминаваме всякакви граници и да си усложняваме живота без да имаме основание за това. Или пък тази, другата, е толкова по-извисена от мен психически, че е успяла да се пребори с комплексите си и да й е все едно как изглежда...че тя наистина обича тялото си такова, каквото е и се радва да го покаже. И браво на тази жена, а ние нещо сме сбъркани. Къде в природата на пример има животно, което да спортува, за да отслабне или да бъде в добра форма? Можете ли да си представите мечка, която тича около едно дърво, защото е много дебела? Или заек да подкача ей така, да е във форма? И така мислите ми препускат една след друга в русата ми главица и със задоволство установявам, че все пак аз печеля. Защото - казвам си аз отново - ако приемем, че да се грижиш съвсем съзнателно за тялото си и да мислиш за това може да изглежда незначително за някои хора, то тогава къде остава естетиката? И защото, да си кажем честно, гледката на жена с повечко килограми и мини тясна пола не е голяма радост за очите. В края на краищата има и понятия като благоприличие, достойнство, самоуважение и добър вкус, поради които потръпваш при тази гледка със. Знам, сега ще ми кажете, че стигам до задънена улица. Но нямаше да бъда истинска жена, ако не бях пълна с противоречия. И за да сложа нещата на мястото им, искам да кажа, че не правя проблем от това, че някоя жена има няколко килограма в повече. Проблемът ми всъщност, ако мога да го нарека така, се състои в това, че има жени, които имат няколко килограма в повече, а се държат така, все едно ги нямат. Другият ми проблем са жените, които са слаби, а се държат все едно имат няколко килограма в повече. Исках да кажа, че и двете страни на медала са еднакво глупави и гибелни за жените, и че не бива да изпадаме в крайности. И че ако не искаме да срещаме насмешливи погледи и хапливи забележки по наш адрес, ще трябва да видим себе си такива, каквито сме в действителност и да го приемем. Има голяма мъдрост в поговорката че не можеш да се харесаш на всички, затова нека се погрижим да се харесаме поне на един човек и този човек да бъде самите ние. Природата ни е дала основата, оттук нататък от нас зависи да моделираме и да изградим тази основа според собствените си критерии за красота. И да не изпадаме в крайности, защото съвършени хора няма, а да се стремим да постигнем най-доброто за себе си, съобразявайки се с генетичните си дадености и собствените си възможности. Може би темата не беше точно за спорт, но според мен всичко започва от тук - да се научим да харесваме себе си такива, каквито сме и да се стремим към оптималното за всяка една от нас. Да живеем в хармония с вътрешното си аз, но и да не се запускаме. Да намерим баланса. И ако той ви убява - направете някаква промяна, цапочвайки от начина си на мислене.
Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба.